МУ̀СЯ СЕ, -иш се,
мин. св. -их се, несв., непрех. Имам недоволен, сърдит вид; мръщя се, въся се, чумеря се. Пред по-големите, т. е. пред по-богатите той постоянно са усмихва, а пред по-малките, т. е. пред по-сиромасите почти сякога са муси. Л. Каравелов, Съч. IV, 120. Той се сърдеше на най-малката невярност в разказа на другаря си, викаше и гневно се мусеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Тя се прекръсти от Костадина на Диди. Мусеше се вече, когато дойдеха от село и се обърнеха към нея с истинското ѝ име. Ст. Даскалов, ЕС, 323. // Разш. Сърдя се, недоволен съм от нещо, проявявам недоволство. Старите малко се мусеха, че този омаслен хлапак отвлича дъщеря им. Г. Мишев, ЕП, 70. — На човечеството затова му е дадена речта, за да си общува най-искрено, а не да ми се муси. Ал. Томов, П, 74.Виж повече